пилот

Речник на българския език

пило̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. пило̀ти, м.
1. Летец, който управлява летателен апарат.
2. Водач на състезателен автомобил. Пилот от “Формула 1”.
прил. пило̀тски, пило̀тска, пило̀тско, мн. пило̀тски. Пилотско облекло.

Грешни изписвания (1)

  • пелот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-лот
непълен член пи-ло-та
пълен член пи-ло-тът
мн.ч. пи-ло-ти
членувано пи-ло-ти-те
бройна форма пи-ло-ти
звателна форма пи-ло-те