кордон

Речник на българския език

кордо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кордо̀ни, (два) кордо̀на, м.
1. Остар. Огърлица от скъп метал.
2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа. Около сградата има тежък метален кордон.
3. Прен. Войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват. Полицаите се наредиха в кордон. Войниците се наредиха в кордон около сградата.

Грешни изписвания (1)

  • курдон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-дон
непълен член кор-до-на
пълен член кор-до-нът
мн.ч. кор-до-ни
членувано кор-до-ни-те
бройна форма кор-до-на
звателна форма