копривен

Речник на българския език

1. копрѝвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • копривин
  • купривен
  • купривин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. коп-ри-вен
непълен член коп-ри-ве-ния
пълен член коп-ри-ве-ни-ят
ж. р. коп-ри-ве-на
членувано коп-ри-ве-на-та
ср. р. коп-ри-ве-но
членувано коп-ри-ве-но-то
мн. ч. коп-ри-ве-ни
членувано коп-ри-ве-ни-те

2. копрѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • копривин
  • купривен
  • купривин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. коп-ри-вен
непълен член коп-рив-ния
пълен член коп-рив-ни-ят
ж. р. коп-рив-на
членувано коп-рив-на-та
ср. р. коп-рив-но
членувано коп-рив-но-то
мн. ч. коп-рив-ни
членувано коп-рив-ни-те