коприва

Речник на българския език

1. копрѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Тревисто растение с власинки по листата и стъблото, които при допир изпускат силно парлива течност, употребявано като храна, в козметиката, в медицината. Една коприва ме парна по крака.
прил. копрѝвен, копрѝвена, копрѝвено, мн. копрѝвени. Копривено семе. Копривени листа.
прил. копрѝвен, копрѝвна, копрѝвно, мн. копрѝвни. Копривни петна.
Копривна треска. — Заболяване на алергична основа с трескаво състояние и сърбящи изриви по кожата; уртикария.

Грешни изписвания (3)

  • копривъ
  • куприва
  • купривъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коп-ри-ва
членувано коп-ри-ва-та
мн.ч. коп-ри-ви
членувано коп-ри-ви-те
звателна форма

2. Копрѝва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Копривъ
  • Куприва
  • Купривъ