контрольор

Речник на българския език

контрольо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. контрольо̀ри, м. Служител, който извършва контрол над работа, качество, спазване на правила.

Грешни изписвания (3)

  • контрульор
  • кунтрольор
  • кунтрульор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ро-льор
непълен член кон-т-ро-льо-ра
пълен член кон-т-ро-льо-рът
мн.ч. кон-т-ро-льо-ри
членувано кон-т-ро-льо-ри-те
бройна форма кон-т-ро-льо-ра
звателна форма