контрола

Речник на българския език

1. контро̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. контро̀ли, ж. Разг.
1. Контрольор, контрольорка. Още не е минала контролата.
2. Служба за контрол. Идваха на проверка от контролата.
3. Само ед. Контрол. Нищо не излиза от завода без контрола.
4. Част от билет за представление, която трябва да се откъсне при влизане.

Грешни изписвания (3)

  • контролъ
  • кунтрола
  • кунтролъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ро-ла
членувано кон-т-ро-ла-та
мн.ч. кон-т-ро-ли
членувано кон-т-ро-ли-те
звателна форма

2. контрола — ед. ч. непълен член

контрола е производна форма на контрол (ед. ч. непълен член).

3. контрола — бройна форма

контрола е производна форма на контрол (бройна форма).