етикѐт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. етикѐти, (два) етикѐта, м.
1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи характера и предназначението на предмета, да посочи цената и пр.
2. Само ед. Сбор от правила и норми за общуване, държание и поведение в даден социален или професионален кръг; етикеция.
прил. етикѐтен, етикѐтна, етикѐтно, мн. етикѐтни.
• Речев етикет. — Сбор от правила и речеви формули за подходящ начин на изразяване в зависимост от ситуацията.
1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи характера и предназначението на предмета, да посочи цената и пр.
2. Само ед. Сбор от правила и норми за общуване, държание и поведение в даден социален или професионален кръг; етикеция.
прил. етикѐтен, етикѐтна, етикѐтно, мн. етикѐтни.
• Речев етикет. — Сбор от правила и речеви формули за подходящ начин на изразяване в зависимост от ситуацията.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- етекет
- итекет
- итикет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ети-кет | |
|---|---|---|
| непълен член | ети-ке-та | |
| пълен член | ети-ке-тът | |
| мн.ч. | ети-ке-ти | |
| членувано | ети-ке-ти-те | |
| бройна форма | ети-ке-та | |
| звателна форма | — | |