клеймо

Речник на българския език

клеймо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. клейма̀, ср.
1. ист. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник.
2. Позор, петно върху името на някого.
3. Печат, щемпел върху писмо с дата и град на изпращане или получаване. На клеймото не личи датата.

Грешни изписвания (1)

  • клиймо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клей-мо
членувано клей-мо-то
мн.ч. клей-ма
членувано клей-ма-та