1.
козуна̀чен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. козуна̀к
Грешни изписвания (7)
- козоначен
- козоначин
- козуначин
- кузоначен
- кузоначин
- кузуначен
- кузуначин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-зу-на-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-зу-на-че-ния | ||
| пълен член | ко-зу-на-че-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-зу-на-че-на | ||
| членувано | ко-зу-на-че-на-та | ||
| ср. р. | ко-зу-на-че-но | ||
| членувано | ко-зу-на-че-но-то | ||
| мн. ч. | ко-зу-на-че-ни | ||
| членувано | ко-зу-на-че-ни-те | ||
2.
козуна̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Грешни изписвания (7)
- козоначен
- козоначин
- козуначин
- кузоначен
- кузоначин
- кузуначен
- кузуначин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-зу-на-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-зу-нач-ния | ||
| пълен член | ко-зу-нач-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-зу-нач-на | ||
| членувано | ко-зу-нач-на-та | ||
| ср. р. | ко-зу-нач-но | ||
| членувано | ко-зу-нач-но-то | ||
| мн. ч. | ко-зу-нач-ни | ||
| членувано | ко-зу-нач-ни-те | ||