козунак

Речник на българския език

козуна̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. козуна̀ци, (два) козуна̀ка, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пека козунаци.
прил. козуна̀чен, козуна̀чена, козуна̀чено, мн. козуна̀чени.

Грешни изписвания (3)

  • козонак
  • кузонак
  • кузунак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-зу-нак
непълен член ко-зу-на-ка
пълен член ко-зу-на-кът
мн.ч. ко-зу-на-ци
членувано ко-зу-на-ци-те
бройна форма ко-зу-на-ка
звателна форма