клеветене

Речник на българския език

клеветене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-ве-те-не
членувано кле-ве-те-не-то
мн.ч. кле-ве-те-ния
членувано кле-ве-те-ни-я-та