хулене

Речник на българския език

ху̀лене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хулени
  • хулине
  • хулини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-ле-не
членувано ху-ле-не-то
мн.ч. ху-ле-ния
членувано ху-ле-ни-я-та