хули

Речник на българския език

1. хули — мн. ч.

хули е производна форма на хула (мн. ч.).

2. хули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хули е производна форма на хуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. хули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хули е производна форма на хуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. хули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хули е производна форма на хуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. хули — повелително наклонение, ед. ч.

хули е производна форма на хуля (повелително наклонение, ед. ч.).