кадрил

Речник на българския език

кадрѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Старинен танц, в който двойките менят състава си.
2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото на друг. Очаква се пореден кадрил в правителството.

Грешни изписвания (1)

  • къдрил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кад-рил
непълен член кад-ри-ла
пълен член кад-ри-лът
мн.ч. кад-ри-ли
членувано кад-ри-ли-те
бройна форма кад-ри-ла
звателна форма