танц

Речник на българския език

танц съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

та̀нцът, та̀нца, мн. та̀нци, (два) та̀нца, м. Изпълнение на съгласувани по ритъм и по форма пластични движения на тялото и краката в такт с музика, както и самата музика. Народни танци.
прил. та̀нцов, та̀нцова, та̀нцово, мн. та̀нцови. Танцов ритъм. Танцова стъпка. Танцово изкуство.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. танц
непълен член тан-ца
пълен член тан-цът
мн.ч. тан-ци
членувано тан-ци-те
бройна форма тан-ца
звателна форма