разтакаване

Речник на българския език

разтака̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. разтакавам

Грешни изписвания (15)

  • разтакавани
  • разтакавъне
  • разтакавъни
  • разтъкаване
  • разтъкавани
  • разтъкавъне
  • разтъкавъни
  • ръзтакаване
  • ръзтакавани
  • ръзтакавъне
  • ръзтакавъни
  • ръзтъкаване
  • ръзтъкавани
  • ръзтъкавъне
  • ръзтъкавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-та-ка-ва-не
членувано раз-та-ка-ва-не-то
мн.ч. раз-та-ка-ва-ния
членувано раз-та-ка-ва-ни-я-та