изхвърчавам

Речник на българския език

изхвърча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изфарчавам
  • изфарчавъм
  • изфърчавам
  • изфърчавъм
  • изхварчавам
  • изхварчавъм
  • изхвърчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-ча-вам из-х-вър-ча-ва-ме
2 лице из-х-вър-ча-ваш из-х-вър-ча-ва-те
3 лице из-х-вър-ча-ва из-х-вър-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-ча-вах из-х-вър-ча-вах-ме
2 лице из-х-вър-ча-ва из-х-вър-ча-вах-те
3 лице из-х-вър-ча-ва из-х-вър-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-ча-вах из-х-вър-ча-вах-ме
2 лице из-х-вър-ча-ва-ше из-х-вър-ча-вах-те
3 лице из-х-вър-ча-ва-ше из-х-вър-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчавал съм изхвърчавала съм изхвърчавало съм изхвърчавали сме
2 лице изхвърчавал си изхвърчавала си изхвърчавало си изхвърчавали сте
3 лице изхвърчавал е изхвърчавала е изхвърчавало е изхвърчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхвърчавал бях изхвърчавала бях изхвърчавало бяхме изхвърчавали
2 лице беше изхвърчавал беше изхвърчавала беше изхвърчавало бяхте изхвърчавали
3 лице беше изхвърчавал беше изхвърчавала беше изхвърчавало бяха изхвърчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхвърчавам ще изхвърчаваме
2 лице ще изхвърчаваш ще изхвърчавате
3 лице ще изхвърчава ще изхвърчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхвърчавал ще съм изхвърчавала ще съм изхвърчавало ще сме изхвърчавали
2 лице ще си изхвърчавал ще си изхвърчавала ще си изхвърчавало ще сте изхвърчавали
3 лице ще е изхвърчавал ще е изхвърчавала ще е изхвърчавало ще са изхвърчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхвърчавам щяхме да изхвърчаваме
2 лице щеше да изхвърчаваш щяхте да изхвърчавате
3 лице щеше да изхвърчава щяха да изхвърчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхвърчавал щях да съм изхвърчавала щях да съм изхвърчавало щяхме да сме изхвърчавали
2 лице щеше да си изхвърчавал щеше да си изхвърчавала щеше да си изхвърчавало щяхте да сте изхвърчавали
3 лице щеше да е изхвърчавал щеше да е изхвърчавала щеше да е изхвърчавало щяха да са изхвърчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчавал съм изхвърчавала съм изхвърчавало съм изхвърчавали сме
2 лице изхвърчавал си изхвърчавала си изхвърчавало си изхвърчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчавал съм изхвърчавала съм изхвърчавало съм изхвърчавали сме
2 лице изхвърчавал си изхвърчавала си изхвърчавало си изхвърчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхвърчавал била съм изхвърчавала било съм изхвърчавало били сме изхвърчавали
2 лице бил си изхвърчавал била си изхвърчавала било си изхвърчавало били сте изхвърчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхвърчавам щяла съм да изхвърчавам щяло съм да изхвърчавам щели сме да изхвърчаваме
2 лице щял си да изхвърчаваш щяла си да изхвърчаваш щяло си да изхвърчаваш щели сте да изхвърчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхвърчавал щяла съм да съм изхвърчавала щяло съм да съм изхвърчавало щели сме да сме изхвърчавали
2 лице щял си да си изхвърчавал щяла си да си изхвърчавала щяло си да си изхвърчавало щели сте да сте изхвърчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхвърчавал бих изхвърчавала бих изхвърчавало бихме изхвърчавали
2 лице би изхвърчавал би изхвърчавала би изхвърчавало бихте изхвърчавали
3 лице би изхвърчавал би изхвърчавала би изхвърчавало биха изхвърчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-х-вър-ча-вай из-х-вър-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-ча-вал
непълен член из-х-вър-ча-ва-лия
пълен член из-х-вър-ча-ва-ли-ят
женски род из-х-вър-ча-ва-ла
членувано из-х-вър-ча-ва-ла-та
среден род из-х-вър-ча-ва-ло
членувано из-х-вър-ча-ва-ло-то
множествено число из-х-вър-ча-ва-ли
членувано из-х-вър-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-ча-вал
женски род из-х-вър-ча-ва-ла
среден род из-х-вър-ча-ва-ло
множествено число из-х-вър-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-ча-ващ
непълен член из-х-вър-ча-ва-щия
пълен член из-х-вър-ча-ва-щи-ят
женски род из-х-вър-ча-ва-ща
членувано из-х-вър-ча-ва-ща-та
среден род из-х-вър-ча-ва-що
членувано из-х-вър-ча-ва-що-то
множествено число из-х-вър-ча-ва-щи
членувано из-х-вър-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-х-вър-ча-вай-ки