изхвърчавало

Речник на българския език

1. изхвърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчавало е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхвърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхвърчавало е производна форма на изхвърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхвърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхвърчавало е производна форма на изхвърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).