бил е изхвърчавал

Речник на българския език

1. бил е изхвърчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изхвърчавал е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).