изхвърчавал е

Речник на българския език

1. изхвърчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчавал е е производна форма на изхвърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчавал е е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчавал е е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).