изтръшквам

Речник на българския език

изтръ̀шквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езтръшквам
  • езтръшквъм
  • естръшквам
  • естръшквъм
  • изтръшквъм
  • истръшквам
  • истръшквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-т-ръш-к-вам из-т-ръш-к-ва-ме
2 лице из-т-ръш-к-ваш из-т-ръш-к-ва-те
3 лице из-т-ръш-к-ва из-т-ръш-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-т-ръш-к-вах из-т-ръш-к-вах-ме
2 лице из-т-ръш-к-ва из-т-ръш-к-вах-те
3 лице из-т-ръш-к-ва из-т-ръш-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-т-ръш-к-вах из-т-ръш-к-вах-ме
2 лице из-т-ръш-к-ва-ше из-т-ръш-к-вах-те
3 лице из-т-ръш-к-ва-ше из-т-ръш-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръшквал съм изтръшквала съм изтръшквало съм изтръшквали сме
2 лице изтръшквал си изтръшквала си изтръшквало си изтръшквали сте
3 лице изтръшквал е изтръшквала е изтръшквало е изтръшквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтръшквал бях изтръшквала бях изтръшквало бяхме изтръшквали
2 лице беше изтръшквал беше изтръшквала беше изтръшквало бяхте изтръшквали
3 лице беше изтръшквал беше изтръшквала беше изтръшквало бяха изтръшквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтръшквам ще изтръшкваме
2 лице ще изтръшкваш ще изтръшквате
3 лице ще изтръшква ще изтръшкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтръшквал ще съм изтръшквала ще съм изтръшквало ще сме изтръшквали
2 лице ще си изтръшквал ще си изтръшквала ще си изтръшквало ще сте изтръшквали
3 лице ще е изтръшквал ще е изтръшквала ще е изтръшквало ще са изтръшквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтръшквам щяхме да изтръшкваме
2 лице щеше да изтръшкваш щяхте да изтръшквате
3 лице щеше да изтръшква щяха да изтръшкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтръшквал щях да съм изтръшквала щях да съм изтръшквало щяхме да сме изтръшквали
2 лице щеше да си изтръшквал щеше да си изтръшквала щеше да си изтръшквало щяхте да сте изтръшквали
3 лице щеше да е изтръшквал щеше да е изтръшквала щеше да е изтръшквало щяха да са изтръшквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръшквал съм изтръшквала съм изтръшквало съм изтръшквали сме
2 лице изтръшквал си изтръшквала си изтръшквало си изтръшквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръшквал съм изтръшквала съм изтръшквало съм изтръшквали сме
2 лице изтръшквал си изтръшквала си изтръшквало си изтръшквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтръшквал била съм изтръшквала било съм изтръшквало били сме изтръшквали
2 лице бил си изтръшквал била си изтръшквала било си изтръшквало били сте изтръшквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтръшквам щяла съм да изтръшквам щяло съм да изтръшквам щели сме да изтръшкваме
2 лице щял си да изтръшкваш щяла си да изтръшкваш щяло си да изтръшкваш щели сте да изтръшквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтръшквал щяла съм да съм изтръшквала щяло съм да съм изтръшквало щели сме да сме изтръшквали
2 лице щял си да си изтръшквал щяла си да си изтръшквала щяло си да си изтръшквало щели сте да сте изтръшквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтръшквал бих изтръшквала бих изтръшквало бихме изтръшквали
2 лице би изтръшквал би изтръшквала би изтръшквало бихте изтръшквали
3 лице би изтръшквал би изтръшквала би изтръшквало биха изтръшквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-т-ръш-к-вай из-т-ръш-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръш-к-ван
непълен член из-т-ръш-к-ва-ния
пълен член из-т-ръш-к-ва-ни-ят
женски род из-т-ръш-к-ва-на
членувано из-т-ръш-к-ва-на-та
среден род из-т-ръш-к-ва-но
членувано из-т-ръш-к-ва-но-то
множествено число из-т-ръш-к-ва-ни
членувано из-т-ръш-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръш-к-вал
непълен член из-т-ръш-к-ва-лия
пълен член из-т-ръш-к-ва-ли-ят
женски род из-т-ръш-к-ва-ла
членувано из-т-ръш-к-ва-ла-та
среден род из-т-ръш-к-ва-ло
членувано из-т-ръш-к-ва-ло-то
множествено число из-т-ръш-к-ва-ли
членувано из-т-ръш-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръш-к-вал
женски род из-т-ръш-к-ва-ла
среден род из-т-ръш-к-ва-ло
множествено число из-т-ръш-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръш-к-ващ
непълен член из-т-ръш-к-ва-щия
пълен член из-т-ръш-к-ва-щи-ят
женски род из-т-ръш-к-ва-ща
членувано из-т-ръш-к-ва-ща-та
среден род из-т-ръш-к-ва-що
членувано из-т-ръш-к-ва-що-то
множествено число из-т-ръш-к-ва-щи
членувано из-т-ръш-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-т-ръш-к-вай-ки