изтръшквало

Речник на българския език

1. изтръшквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръшквало е производна форма на изтръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтръшквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръшквало е производна форма на изтръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтръшквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтръшквало е производна форма на изтръшквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтръшквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтръшквало е производна форма на изтръшквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).