изтръшкваха

Речник на българския език

1. изтръшкваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтръшкваха е производна форма на изтръшквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтръшкваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтръшкваха е производна форма на изтръшквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).