изтръшквал

Речник на българския език

1. изтръшквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръшквал е производна форма на изтръшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръшквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръшквал е производна форма на изтръшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръшквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтръшквал е производна форма на изтръшквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтръшквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръшквал е производна форма на изтръшквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).