изсмуча

Речник на българския език

изсму̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 155tt) редактиране

Значение

изсму̀чеш, мин. св. изсму̀ках, мин. прич. изсму̀кал, св.вж. изсмуквам.

Грешни изписвания (5)

  • есмуча
  • есмучъ
  • изсмучъ
  • исмуча
  • исмучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-сму-ча из-сму-чем
2 лице из-сму-чеш из-сму-че-те
3 лице из-сму-че из-сму-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-сму-ках из-сму-ках-ме
2 лице из-сму-ка из-сму-ках-те
3 лице из-сму-ка из-сму-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-сму-чех из-сму-чех-ме
2 лице из-сму-че-ше из-сму-чех-те
3 лице из-сму-че-ше из-сму-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсмукал съм изсмукала съм изсмукало съм изсмукали сме
2 лице изсмукал си изсмукала си изсмукало си изсмукали сте
3 лице изсмукал е изсмукала е изсмукало е изсмукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсмукал бях изсмукала бях изсмукало бяхме изсмукали
2 лице беше изсмукал беше изсмукала беше изсмукало бяхте изсмукали
3 лице беше изсмукал беше изсмукала беше изсмукало бяха изсмукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изсмуча ще изсмучем
2 лице ще изсмучеш ще изсмучете
3 лице ще изсмуче ще изсмучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсмукал ще съм изсмукала ще съм изсмукало ще сме изсмукали
2 лице ще си изсмукал ще си изсмукала ще си изсмукало ще сте изсмукали
3 лице ще е изсмукал ще е изсмукала ще е изсмукало ще са изсмукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изсмуча щяхме да изсмучем
2 лице щеше да изсмучеш щяхте да изсмучете
3 лице щеше да изсмуче щяха да изсмучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсмукал щях да съм изсмукала щях да съм изсмукало щяхме да сме изсмукали
2 лице щеше да си изсмукал щеше да си изсмукала щеше да си изсмукало щяхте да сте изсмукали
3 лице щеше да е изсмукал щеше да е изсмукала щеше да е изсмукало щяха да са изсмукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсмучел съм изсмучела съм изсмучело съм изсмучели сме
2 лице изсмучел си изсмучела си изсмучело си изсмучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсмукал съм изсмукала съм изсмукало съм изсмукали сме
2 лице изсмукал си изсмукала си изсмукало си изсмукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсмукал била съм изсмукала било съм изсмукало били сме изсмукали
2 лице бил си изсмукал била си изсмукала било си изсмукало били сте изсмукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсмуча щяла съм да изсмуча щяло съм да изсмуча щели сме да изсмучем
2 лице щял си да изсмучеш щяла си да изсмучеш щяло си да изсмучеш щели сте да изсмучете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсмукал щяла съм да съм изсмукала щяло съм да съм изсмукало щели сме да сме изсмукали
2 лице щял си да си изсмукал щяла си да си изсмукала щяло си да си изсмукало щели сте да сте изсмукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсмукал бих изсмукала бих изсмукало бихме изсмукали
2 лице би изсмукал би изсмукала би изсмукало бихте изсмукали
3 лице би изсмукал би изсмукала би изсмукало биха изсмукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сму-чи из-сму-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-сму-кан
непълен член из-сму-ка-ния
пълен член из-сму-ка-ни-ят
женски род из-сму-ка-на
членувано из-сму-ка-на-та
среден род из-сму-ка-но
членувано из-сму-ка-но-то
множествено число из-сму-ка-ни
членувано из-сму-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сму-кал
непълен член из-сму-ка-лия
пълен член из-сму-ка-ли-ят
женски род из-сму-ка-ла
членувано из-сму-ка-ла-та
среден род из-сму-ка-ло
членувано из-сму-ка-ло-то
множествено число из-сму-ка-ли
членувано из-сму-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сму-чел
женски род из-сму-че-ла
среден род из-сму-че-ло
множествено число из-сму-че-ли