изсмучел съм

Речник на българския език

1. изсмучел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсмучел съм е производна форма на изсмуча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).