изсмукало

Речник на българския език

1. изсмукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсмукало е производна форма на изсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсмукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсмукало е производна форма на изсмуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).