изсмукал

Речник на българския език

1. изсмукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсмукал е производна форма на изсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсмукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсмукал е производна форма на изсмуча (мин. деят. св. прич. м. р.).