изпълзявам

Речник на българския език

изпълзя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

изпълзя̀ваш, несв. и изпълзя̀, св.
1. Излизам от някъде с пълзене. Змиите изпълзяха от дупките. Човекът изпълзя от прикритието си.
2. Прен. С голяма трудност изминавам някакво място. Колата изпълзя по баира. Едва изпълзях по стълбите.

Грешни изписвания (15)

  • езпалзявам
  • езпалзявъм
  • езпълзявам
  • езпълзявъм
  • еспалзявам
  • еспалзявъм
  • еспълзявам
  • еспълзявъм
  • изпалзявам
  • изпалзявъм
  • изпълзявъм
  • испалзявам
  • испалзявъм
  • испълзявам
  • испълзявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пъл-зя-вам из-пъл-зя-ва-ме
2 лице из-пъл-зя-ваш из-пъл-зя-ва-те
3 лице из-пъл-зя-ва из-пъл-зя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пъл-зя-вах из-пъл-зя-вах-ме
2 лице из-пъл-зя-ва из-пъл-зя-вах-те
3 лице из-пъл-зя-ва из-пъл-зя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пъл-зя-вах из-пъл-зя-вах-ме
2 лице из-пъл-зя-ва-ше из-пъл-зя-вах-те
3 лице из-пъл-зя-ва-ше из-пъл-зя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпълзявал съм изпълзявала съм изпълзявало съм изпълзявали сме
2 лице изпълзявал си изпълзявала си изпълзявало си изпълзявали сте
3 лице изпълзявал е изпълзявала е изпълзявало е изпълзявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпълзявал бях изпълзявала бях изпълзявало бяхме изпълзявали
2 лице беше изпълзявал беше изпълзявала беше изпълзявало бяхте изпълзявали
3 лице беше изпълзявал беше изпълзявала беше изпълзявало бяха изпълзявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпълзявам ще изпълзяваме
2 лице ще изпълзяваш ще изпълзявате
3 лице ще изпълзява ще изпълзяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпълзявал ще съм изпълзявала ще съм изпълзявало ще сме изпълзявали
2 лице ще си изпълзявал ще си изпълзявала ще си изпълзявало ще сте изпълзявали
3 лице ще е изпълзявал ще е изпълзявала ще е изпълзявало ще са изпълзявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпълзявам щяхме да изпълзяваме
2 лице щеше да изпълзяваш щяхте да изпълзявате
3 лице щеше да изпълзява щяха да изпълзяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпълзявал щях да съм изпълзявала щях да съм изпълзявало щяхме да сме изпълзявали
2 лице щеше да си изпълзявал щеше да си изпълзявала щеше да си изпълзявало щяхте да сте изпълзявали
3 лице щеше да е изпълзявал щеше да е изпълзявала щеше да е изпълзявало щяха да са изпълзявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпълзявал съм изпълзявала съм изпълзявало съм изпълзявали сме
2 лице изпълзявал си изпълзявала си изпълзявало си изпълзявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпълзявал съм изпълзявала съм изпълзявало съм изпълзявали сме
2 лице изпълзявал си изпълзявала си изпълзявало си изпълзявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпълзявал била съм изпълзявала било съм изпълзявало били сме изпълзявали
2 лице бил си изпълзявал била си изпълзявала било си изпълзявало били сте изпълзявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпълзявам щяла съм да изпълзявам щяло съм да изпълзявам щели сме да изпълзяваме
2 лице щял си да изпълзяваш щяла си да изпълзяваш щяло си да изпълзяваш щели сте да изпълзявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпълзявал щяла съм да съм изпълзявала щяло съм да съм изпълзявало щели сме да сме изпълзявали
2 лице щял си да си изпълзявал щяла си да си изпълзявала щяло си да си изпълзявало щели сте да сте изпълзявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпълзявал бих изпълзявала бих изпълзявало бихме изпълзявали
2 лице би изпълзявал би изпълзявала би изпълзявало бихте изпълзявали
3 лице би изпълзявал би изпълзявала би изпълзявало биха изпълзявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пъл-зя-вай из-пъл-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъл-зя-вал
непълен член из-пъл-зя-ва-лия
пълен член из-пъл-зя-ва-ли-ят
женски род из-пъл-зя-ва-ла
членувано из-пъл-зя-ва-ла-та
среден род из-пъл-зя-ва-ло
членувано из-пъл-зя-ва-ло-то
множествено число из-пъл-зя-ва-ли
членувано из-пъл-зя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъл-зя-вал
женски род из-пъл-зя-ва-ла
среден род из-пъл-зя-ва-ло
множествено число из-пъл-зя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъл-зя-ващ
непълен член из-пъл-зя-ва-щия
пълен член из-пъл-зя-ва-щи-ят
женски род из-пъл-зя-ва-ща
членувано из-пъл-зя-ва-ща-та
среден род из-пъл-зя-ва-що
членувано из-пъл-зя-ва-що-то
множествено число из-пъл-зя-ва-щи
членувано из-пъл-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-пъл-зя-вай-ки