изпълзявал е

Речник на българския език

1. изпълзявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълзявал е е производна форма на изпълзявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпълзявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълзявал е е производна форма на изпълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпълзявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълзявал е е производна форма на изпълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).