изпълзявало

Речник на българския език

1. изпълзявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълзявало е производна форма на изпълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпълзявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълзявало е производна форма на изпълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпълзявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпълзявало е производна форма на изпълзявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпълзявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпълзявало е производна форма на изпълзявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).