изобара

Речник на българския език

1. изобара — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-ба-ра
членувано изо-ба-ра-та
мн.ч. изо-ба-ри
членувано изо-ба-ри-те
звателна форма —

2. изобара — ед. ч. непълен член

изобара е производна форма на изобар (ед. ч. непълен член).

3. изобара — бройна форма

изобара е производна форма на изобар (бройна форма).

Връзки