изобари

Речник на българския език

1. изоба̀ри — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период.

Грешни изписвания (7)

  • езобаре
  • езобари
  • езубаре
  • езубари
  • изобаре
  • изубаре
  • изубари

2. изобари — мн. ч.

изобари е производна форма на изобара (мн. ч.).

3. изобари — мн. ч.

изобари е производна форма на изобар (мн. ч.).

Връзки