изобар

Речник на българския език

изобар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-бар
непълен член изо-ба-ра
пълен член изо-ба-рът
мн.ч. изо-ба-ри
членувано изо-ба-ри-те
бройна форма изо-ба-ра
звателна форма