изневерявам

Речник на българския език

изневеря̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii2) редактиране

Значение

изневеря̀ваш, несв. и изневеря̀, св.
1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти.
2. На какво. Отклонявам се от професия, принципи, идеали; изменям.
3. На кого. За памет, слух, чувство и др. — преставам да служа нормално.

Грешни изписвания (15)

  • езневерявам
  • езневерявъм
  • езневирявам
  • езневирявъм
  • езниверявам
  • езниверявъм
  • езнивирявам
  • езнивирявъм
  • изневерявъм
  • изневирявам
  • изневирявъм
  • изниверявам
  • изниверявъм
  • изнивирявам
  • изнивирявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-не-ве-ря-вам из-не-ве-ря-ва-ме
2 лице из-не-ве-ря-ваш из-не-ве-ря-ва-те
3 лице из-не-ве-ря-ва из-не-ве-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-не-ве-ря-вах из-не-ве-ря-вах-ме
2 лице из-не-ве-ря-ва из-не-ве-ря-вах-те
3 лице из-не-ве-ря-ва из-не-ве-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-не-ве-ря-вах из-не-ве-ря-вах-ме
2 лице из-не-ве-ря-ва-ше из-не-ве-ря-вах-те
3 лице из-не-ве-ря-ва-ше из-не-ве-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерявал съм изневерявала съм изневерявало съм изневерявали сме
2 лице изневерявал си изневерявала си изневерявало си изневерявали сте
3 лице изневерявал е изневерявала е изневерявало е изневерявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изневерявал бях изневерявала бях изневерявало бяхме изневерявали
2 лице беше изневерявал беше изневерявала беше изневерявало бяхте изневерявали
3 лице беше изневерявал беше изневерявала беше изневерявало бяха изневерявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изневерявам ще изневеряваме
2 лице ще изневеряваш ще изневерявате
3 лице ще изневерява ще изневеряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изневерявал ще съм изневерявала ще съм изневерявало ще сме изневерявали
2 лице ще си изневерявал ще си изневерявала ще си изневерявало ще сте изневерявали
3 лице ще е изневерявал ще е изневерявала ще е изневерявало ще са изневерявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изневерявам щяхме да изневеряваме
2 лице щеше да изневеряваш щяхте да изневерявате
3 лице щеше да изневерява щяха да изневеряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изневерявал щях да съм изневерявала щях да съм изневерявало щяхме да сме изневерявали
2 лице щеше да си изневерявал щеше да си изневерявала щеше да си изневерявало щяхте да сте изневерявали
3 лице щеше да е изневерявал щеше да е изневерявала щеше да е изневерявало щяха да са изневерявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерявал съм изневерявала съм изневерявало съм изневерявали сме
2 лице изневерявал си изневерявала си изневерявало си изневерявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерявал съм изневерявала съм изневерявало съм изневерявали сме
2 лице изневерявал си изневерявала си изневерявало си изневерявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изневерявал била съм изневерявала било съм изневерявало били сме изневерявали
2 лице бил си изневерявал била си изневерявала било си изневерявало били сте изневерявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изневерявам щяла съм да изневерявам щяло съм да изневерявам щели сме да изневеряваме
2 лице щял си да изневеряваш щяла си да изневеряваш щяло си да изневеряваш щели сте да изневерявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изневерявал щяла съм да съм изневерявала щяло съм да съм изневерявало щели сме да сме изневерявали
2 лице щял си да си изневерявал щяла си да си изневерявала щяло си да си изневерявало щели сте да сте изневерявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изневерявал бих изневерявала бих изневерявало бихме изневерявали
2 лице би изневерявал би изневерявала би изневерявало бихте изневерявали
3 лице би изневерявал би изневерявала би изневерявало биха изневерявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-не-ве-ря-вай из-не-ве-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-ве-ря-вал
непълен член из-не-ве-ря-ва-лия
пълен член из-не-ве-ря-ва-ли-ят
женски род из-не-ве-ря-ва-ла
членувано из-не-ве-ря-ва-ла-та
среден род из-не-ве-ря-ва-ло
членувано из-не-ве-ря-ва-ло-то
множествено число из-не-ве-ря-ва-ли
членувано из-не-ве-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-ве-ря-вал
женски род из-не-ве-ря-ва-ла
среден род из-не-ве-ря-ва-ло
множествено число из-не-ве-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-ве-ря-ващ
непълен член из-не-ве-ря-ва-щия
пълен член из-не-ве-ря-ва-щи-ят
женски род из-не-ве-ря-ва-ща
членувано из-не-ве-ря-ва-ща-та
среден род из-не-ве-ря-ва-що
членувано из-не-ве-ря-ва-що-то
множествено число из-не-ве-ря-ва-щи
членувано из-не-ве-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-не-ве-ря-вай-ки