изневерявало

Речник на българския език

1. изневерявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изневерявало е производна форма на изневерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изневерявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изневерявало е производна форма на изневерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изневерявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изневерявало е производна форма на изневерявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изневерявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изневерявало е производна форма на изневерявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).