изневерявал

Речник на българския език

1. изневерявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изневерявал е производна форма на изневерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изневерявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изневерявал е производна форма на изневерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изневерявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изневерявал е производна форма на изневерявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изневерявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изневерявал е производна форма на изневерявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).