измачквам

Речник на българския език

изма̀чквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изма̀чкваш, несв. и изма̀чкам, св. Мачкам много или всички от определения брой; смачквам. Измачкала си си полата.
измачквам се/измачкам се. 1. — За дреха — смачквам се, намачквам се.
2. Смачквам някоя или всички дрехи, с които съм облечен.

Грешни изписвания (3)

  • езмачквам
  • езмачквъм
  • измачквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мач-к-вам из-мач-к-ва-ме
2 лице из-мач-к-ваш из-мач-к-ва-те
3 лице из-мач-к-ва из-мач-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мач-к-вах из-мач-к-вах-ме
2 лице из-мач-к-ва из-мач-к-вах-те
3 лице из-мач-к-ва из-мач-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мач-к-вах из-мач-к-вах-ме
2 лице из-мач-к-ва-ше из-мач-к-вах-те
3 лице из-мач-к-ва-ше из-мач-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измачквал съм измачквала съм измачквало съм измачквали сме
2 лице измачквал си измачквала си измачквало си измачквали сте
3 лице измачквал е измачквала е измачквало е измачквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измачквал бях измачквала бях измачквало бяхме измачквали
2 лице беше измачквал беше измачквала беше измачквало бяхте измачквали
3 лице беше измачквал беше измачквала беше измачквало бяха измачквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измачквам ще измачкваме
2 лице ще измачкваш ще измачквате
3 лице ще измачква ще измачкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измачквал ще съм измачквала ще съм измачквало ще сме измачквали
2 лице ще си измачквал ще си измачквала ще си измачквало ще сте измачквали
3 лице ще е измачквал ще е измачквала ще е измачквало ще са измачквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измачквам щяхме да измачкваме
2 лице щеше да измачкваш щяхте да измачквате
3 лице щеше да измачква щяха да измачкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измачквал щях да съм измачквала щях да съм измачквало щяхме да сме измачквали
2 лице щеше да си измачквал щеше да си измачквала щеше да си измачквало щяхте да сте измачквали
3 лице щеше да е измачквал щеше да е измачквала щеше да е измачквало щяха да са измачквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измачквал съм измачквала съм измачквало съм измачквали сме
2 лице измачквал си измачквала си измачквало си измачквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измачквал съм измачквала съм измачквало съм измачквали сме
2 лице измачквал си измачквала си измачквало си измачквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измачквал била съм измачквала било съм измачквало били сме измачквали
2 лице бил си измачквал била си измачквала било си измачквало били сте измачквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измачквам щяла съм да измачквам щяло съм да измачквам щели сме да измачкваме
2 лице щял си да измачкваш щяла си да измачкваш щяло си да измачкваш щели сте да измачквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измачквал щяла съм да съм измачквала щяло съм да съм измачквало щели сме да сме измачквали
2 лице щял си да си измачквал щяла си да си измачквала щяло си да си измачквало щели сте да сте измачквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измачквал бих измачквала бих измачквало бихме измачквали
2 лице би измачквал би измачквала би измачквало бихте измачквали
3 лице би измачквал би измачквала би измачквало биха измачквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мач-к-вай из-мач-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мач-к-ван
непълен член из-мач-к-ва-ния
пълен член из-мач-к-ва-ни-ят
женски род из-мач-к-ва-на
членувано из-мач-к-ва-на-та
среден род из-мач-к-ва-но
членувано из-мач-к-ва-но-то
множествено число из-мач-к-ва-ни
членувано из-мач-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мач-к-вал
непълен член из-мач-к-ва-лия
пълен член из-мач-к-ва-ли-ят
женски род из-мач-к-ва-ла
членувано из-мач-к-ва-ла-та
среден род из-мач-к-ва-ло
членувано из-мач-к-ва-ло-то
множествено число из-мач-к-ва-ли
членувано из-мач-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мач-к-вал
женски род из-мач-к-ва-ла
среден род из-мач-к-ва-ло
множествено число из-мач-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мач-к-ващ
непълен член из-мач-к-ва-щия
пълен член из-мач-к-ва-щи-ят
женски род из-мач-к-ва-ща
членувано из-мач-к-ва-ща-та
среден род из-мач-к-ва-що
членувано из-мач-к-ва-що-то
множествено число из-мач-к-ва-щи
членувано из-мач-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мач-к-вай-ки