измачквал

Речник на българския език

1. измачквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измачквал е производна форма на измачквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измачквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измачквал е производна форма на измачквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измачквал — мин. деят. св. прич. м. р.

измачквал е производна форма на измачквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измачквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измачквал е производна форма на измачквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).