измачквало

Речник на българския език

1. измачквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измачквало е производна форма на измачквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измачквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измачквало е производна форма на измачквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измачквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измачквало е производна форма на измачквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измачквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измачквало е производна форма на измачквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).