измачквала

Речник на българския език

1. измачквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измачквала е производна форма на измачквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измачквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измачквала е производна форма на измачквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измачквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измачквала е производна форма на измачквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измачквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измачквала е производна форма на измачквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).