изклинчвам

Речник на българския език

изклѝнчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изклѝнчваш, несв. и изклѝнча, св. Успявам да се измъкна от работа или задължение. Пак изклинчи, не дойде да пренася мебели.

Грешни изписвания (7)

  • езклинчвам
  • езклинчвъм
  • есклинчвам
  • есклинчвъм
  • изклинчвъм
  • исклинчвам
  • исклинчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-лин-ч-вам из-к-лин-ч-ва-ме
2 лице из-к-лин-ч-ваш из-к-лин-ч-ва-те
3 лице из-к-лин-ч-ва из-к-лин-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-лин-ч-вах из-к-лин-ч-вах-ме
2 лице из-к-лин-ч-ва из-к-лин-ч-вах-те
3 лице из-к-лин-ч-ва из-к-лин-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-лин-ч-вах из-к-лин-ч-вах-ме
2 лице из-к-лин-ч-ва-ше из-к-лин-ч-вах-те
3 лице из-к-лин-ч-ва-ше из-к-лин-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинчвал съм изклинчвала съм изклинчвало съм изклинчвали сме
2 лице изклинчвал си изклинчвала си изклинчвало си изклинчвали сте
3 лице изклинчвал е изклинчвала е изклинчвало е изклинчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изклинчвал бях изклинчвала бях изклинчвало бяхме изклинчвали
2 лице беше изклинчвал беше изклинчвала беше изклинчвало бяхте изклинчвали
3 лице беше изклинчвал беше изклинчвала беше изклинчвало бяха изклинчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изклинчвам ще изклинчваме
2 лице ще изклинчваш ще изклинчвате
3 лице ще изклинчва ще изклинчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изклинчвал ще съм изклинчвала ще съм изклинчвало ще сме изклинчвали
2 лице ще си изклинчвал ще си изклинчвала ще си изклинчвало ще сте изклинчвали
3 лице ще е изклинчвал ще е изклинчвала ще е изклинчвало ще са изклинчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изклинчвам щяхме да изклинчваме
2 лице щеше да изклинчваш щяхте да изклинчвате
3 лице щеше да изклинчва щяха да изклинчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изклинчвал щях да съм изклинчвала щях да съм изклинчвало щяхме да сме изклинчвали
2 лице щеше да си изклинчвал щеше да си изклинчвала щеше да си изклинчвало щяхте да сте изклинчвали
3 лице щеше да е изклинчвал щеше да е изклинчвала щеше да е изклинчвало щяха да са изклинчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинчвал съм изклинчвала съм изклинчвало съм изклинчвали сме
2 лице изклинчвал си изклинчвала си изклинчвало си изклинчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинчвал съм изклинчвала съм изклинчвало съм изклинчвали сме
2 лице изклинчвал си изклинчвала си изклинчвало си изклинчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изклинчвал била съм изклинчвала било съм изклинчвало били сме изклинчвали
2 лице бил си изклинчвал била си изклинчвала било си изклинчвало били сте изклинчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изклинчвам щяла съм да изклинчвам щяло съм да изклинчвам щели сме да изклинчваме
2 лице щял си да изклинчваш щяла си да изклинчваш щяло си да изклинчваш щели сте да изклинчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изклинчвал щяла съм да съм изклинчвала щяло съм да съм изклинчвало щели сме да сме изклинчвали
2 лице щял си да си изклинчвал щяла си да си изклинчвала щяло си да си изклинчвало щели сте да сте изклинчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изклинчвал бих изклинчвала бих изклинчвало бихме изклинчвали
2 лице би изклинчвал би изклинчвала би изклинчвало бихте изклинчвали
3 лице би изклинчвал би изклинчвала би изклинчвало биха изклинчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-лин-ч-вай из-к-лин-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-ч-ван
непълен член из-к-лин-ч-ва-ния
пълен член из-к-лин-ч-ва-ни-ят
женски род из-к-лин-ч-ва-на
членувано из-к-лин-ч-ва-на-та
среден род из-к-лин-ч-ва-но
членувано из-к-лин-ч-ва-но-то
множествено число из-к-лин-ч-ва-ни
членувано из-к-лин-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-ч-вал
непълен член из-к-лин-ч-ва-лия
пълен член из-к-лин-ч-ва-ли-ят
женски род из-к-лин-ч-ва-ла
членувано из-к-лин-ч-ва-ла-та
среден род из-к-лин-ч-ва-ло
членувано из-к-лин-ч-ва-ло-то
множествено число из-к-лин-ч-ва-ли
членувано из-к-лин-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-ч-вал
женски род из-к-лин-ч-ва-ла
среден род из-к-лин-ч-ва-ло
множествено число из-к-лин-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-ч-ващ
непълен член из-к-лин-ч-ва-щия
пълен член из-к-лин-ч-ва-щи-ят
женски род из-к-лин-ч-ва-ща
членувано из-к-лин-ч-ва-ща-та
среден род из-к-лин-ч-ва-що
членувано из-к-лин-ч-ва-що-то
множествено число из-к-лин-ч-ва-щи
членувано из-к-лин-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-к-лин-ч-вай-ки