изклинчвало

Речник на българския език

1. изклинчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинчвало е производна форма на изклинчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинчвало е производна форма на изклинчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изклинчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изклинчвало е производна форма на изклинчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изклинчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изклинчвало е производна форма на изклинчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).