изклинчвал

Речник на българския език

1. изклинчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинчвал е производна форма на изклинчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинчвал е производна форма на изклинчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изклинчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изклинчвал е производна форма на изклинчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изклинчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изклинчвал е производна форма на изклинчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).