издупчвам

Речник на българския език

изду̀пчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ездупчвам
  • ездупчвъм
  • издупчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дуп-ч-вам из-дуп-ч-ва-ме
2 лице из-дуп-ч-ваш из-дуп-ч-ва-те
3 лице из-дуп-ч-ва из-дуп-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дуп-ч-вах из-дуп-ч-вах-ме
2 лице из-дуп-ч-ва из-дуп-ч-вах-те
3 лице из-дуп-ч-ва из-дуп-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дуп-ч-вах из-дуп-ч-вах-ме
2 лице из-дуп-ч-ва-ше из-дуп-ч-вах-те
3 лице из-дуп-ч-ва-ше из-дуп-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчвал съм издупчвала съм издупчвало съм издупчвали сме
2 лице издупчвал си издупчвала си издупчвало си издупчвали сте
3 лице издупчвал е издупчвала е издупчвало е издупчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издупчвал бях издупчвала бях издупчвало бяхме издупчвали
2 лице беше издупчвал беше издупчвала беше издупчвало бяхте издупчвали
3 лице беше издупчвал беше издупчвала беше издупчвало бяха издупчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издупчвам ще издупчваме
2 лице ще издупчваш ще издупчвате
3 лице ще издупчва ще издупчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издупчвал ще съм издупчвала ще съм издупчвало ще сме издупчвали
2 лице ще си издупчвал ще си издупчвала ще си издупчвало ще сте издупчвали
3 лице ще е издупчвал ще е издупчвала ще е издупчвало ще са издупчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издупчвам щяхме да издупчваме
2 лице щеше да издупчваш щяхте да издупчвате
3 лице щеше да издупчва щяха да издупчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издупчвал щях да съм издупчвала щях да съм издупчвало щяхме да сме издупчвали
2 лице щеше да си издупчвал щеше да си издупчвала щеше да си издупчвало щяхте да сте издупчвали
3 лице щеше да е издупчвал щеше да е издупчвала щеше да е издупчвало щяха да са издупчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчвал съм издупчвала съм издупчвало съм издупчвали сме
2 лице издупчвал си издупчвала си издупчвало си издупчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издупчвал съм издупчвала съм издупчвало съм издупчвали сме
2 лице издупчвал си издупчвала си издупчвало си издупчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издупчвал била съм издупчвала било съм издупчвало били сме издупчвали
2 лице бил си издупчвал била си издупчвала било си издупчвало били сте издупчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издупчвам щяла съм да издупчвам щяло съм да издупчвам щели сме да издупчваме
2 лице щял си да издупчваш щяла си да издупчваш щяло си да издупчваш щели сте да издупчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издупчвал щяла съм да съм издупчвала щяло съм да съм издупчвало щели сме да сме издупчвали
2 лице щял си да си издупчвал щяла си да си издупчвала щяло си да си издупчвало щели сте да сте издупчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издупчвал бих издупчвала бих издупчвало бихме издупчвали
2 лице би издупчвал би издупчвала би издупчвало бихте издупчвали
3 лице би издупчвал би издупчвала би издупчвало биха издупчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дуп-ч-вай из-дуп-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-ч-ван
непълен член из-дуп-ч-ва-ния
пълен член из-дуп-ч-ва-ни-ят
женски род из-дуп-ч-ва-на
членувано из-дуп-ч-ва-на-та
среден род из-дуп-ч-ва-но
членувано из-дуп-ч-ва-но-то
множествено число из-дуп-ч-ва-ни
членувано из-дуп-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-ч-вал
непълен член из-дуп-ч-ва-лия
пълен член из-дуп-ч-ва-ли-ят
женски род из-дуп-ч-ва-ла
членувано из-дуп-ч-ва-ла-та
среден род из-дуп-ч-ва-ло
членувано из-дуп-ч-ва-ло-то
множествено число из-дуп-ч-ва-ли
членувано из-дуп-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-ч-вал
женски род из-дуп-ч-ва-ла
среден род из-дуп-ч-ва-ло
множествено число из-дуп-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дуп-ч-ващ
непълен член из-дуп-ч-ва-щия
пълен член из-дуп-ч-ва-щи-ят
женски род из-дуп-ч-ва-ща
членувано из-дуп-ч-ва-ща-та
среден род из-дуп-ч-ва-що
членувано из-дуп-ч-ва-що-то
множествено число из-дуп-ч-ва-щи
членувано из-дуп-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-дуп-ч-вай-ки