издупчвала

Речник на българския език

1. издупчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издупчвала е производна форма на издупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издупчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издупчвала е производна форма на издупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. издупчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

издупчвала е производна форма на издупчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. издупчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издупчвала е производна форма на издупчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).