издупчвали

Речник на българския език

1. издупчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издупчвали е производна форма на издупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издупчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издупчвали е производна форма на издупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издупчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издупчвали е производна форма на издупчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. издупчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издупчвали е производна форма на издупчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).