издупчвал

Речник на българския език

1. издупчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издупчвал е производна форма на издупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издупчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издупчвал е производна форма на издупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издупчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

издупчвал е производна форма на издупчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издупчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издупчвал е производна форма на издупчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).