изгърчавявам

Речник на българския език

изгърчавявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изгърчавъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гър-ча-вя-вам из-гър-ча-вя-ва-ме
2 лице из-гър-ча-вя-ваш из-гър-ча-вя-ва-те
3 лице из-гър-ча-вя-ва из-гър-ча-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-ча-вя-вах из-гър-ча-вя-вах-ме
2 лице из-гър-ча-вя-ва из-гър-ча-вя-вах-те
3 лице из-гър-ча-вя-ва из-гър-ча-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-ча-вя-вах из-гър-ча-вя-вах-ме
2 лице из-гър-ча-вя-ва-ше из-гър-ча-вя-вах-те
3 лице из-гър-ча-вя-ва-ше из-гър-ча-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърчавявал съм изгърчавявала съм изгърчавявало съм изгърчавявали сме
2 лице изгърчавявал си изгърчавявала си изгърчавявало си изгърчавявали сте
3 лице изгърчавявал е изгърчавявала е изгърчавявало е изгърчавявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърчавявал бях изгърчавявала бях изгърчавявало бяхме изгърчавявали
2 лице беше изгърчавявал беше изгърчавявала беше изгърчавявало бяхте изгърчавявали
3 лице беше изгърчавявал беше изгърчавявала беше изгърчавявало бяха изгърчавявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгърчавявам ще изгърчавяваме
2 лице ще изгърчавяваш ще изгърчавявате
3 лице ще изгърчавява ще изгърчавяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърчавявал ще съм изгърчавявала ще съм изгърчавявало ще сме изгърчавявали
2 лице ще си изгърчавявал ще си изгърчавявала ще си изгърчавявало ще сте изгърчавявали
3 лице ще е изгърчавявал ще е изгърчавявала ще е изгърчавявало ще са изгърчавявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърчавявам щяхме да изгърчавяваме
2 лице щеше да изгърчавяваш щяхте да изгърчавявате
3 лице щеше да изгърчавява щяха да изгърчавяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърчавявал щях да съм изгърчавявала щях да съм изгърчавявало щяхме да сме изгърчавявали
2 лице щеше да си изгърчавявал щеше да си изгърчавявала щеше да си изгърчавявало щяхте да сте изгърчавявали
3 лице щеше да е изгърчавявал щеше да е изгърчавявала щеше да е изгърчавявало щяха да са изгърчавявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърчавявал съм изгърчавявала съм изгърчавявало съм изгърчавявали сме
2 лице изгърчавявал си изгърчавявала си изгърчавявало си изгърчавявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърчавявал съм изгърчавявала съм изгърчавявало съм изгърчавявали сме
2 лице изгърчавявал си изгърчавявала си изгърчавявало си изгърчавявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърчавявал била съм изгърчавявала било съм изгърчавявало били сме изгърчавявали
2 лице бил си изгърчавявал била си изгърчавявала било си изгърчавявало били сте изгърчавявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърчавявам щяла съм да изгърчавявам щяло съм да изгърчавявам щели сме да изгърчавяваме
2 лице щял си да изгърчавяваш щяла си да изгърчавяваш щяло си да изгърчавяваш щели сте да изгърчавявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърчавявал щяла съм да съм изгърчавявала щяло съм да съм изгърчавявало щели сме да сме изгърчавявали
2 лице щял си да си изгърчавявал щяла си да си изгърчавявала щяло си да си изгърчавявало щели сте да сте изгърчавявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърчавявал бих изгърчавявала бих изгърчавявало бихме изгърчавявали
2 лице би изгърчавявал би изгърчавявала би изгърчавявало бихте изгърчавявали
3 лице би изгърчавявал би изгърчавявала би изгърчавявало биха изгърчавявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гър-ча-вя-вай из-гър-ча-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гър-ча-вя-ван
непълен член из-гър-ча-вя-ва-ния
пълен член из-гър-ча-вя-ва-ни-ят
женски род из-гър-ча-вя-ва-на
членувано из-гър-ча-вя-ва-на-та
среден род из-гър-ча-вя-ва-но
членувано из-гър-ча-вя-ва-но-то
множествено число из-гър-ча-вя-ва-ни
членувано из-гър-ча-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-ча-вя-вал
непълен член из-гър-ча-вя-ва-лия
пълен член из-гър-ча-вя-ва-ли-ят
женски род из-гър-ча-вя-ва-ла
членувано из-гър-ча-вя-ва-ла-та
среден род из-гър-ча-вя-ва-ло
членувано из-гър-ча-вя-ва-ло-то
множествено число из-гър-ча-вя-ва-ли
членувано из-гър-ча-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-ча-вя-вал
женски род из-гър-ча-вя-ва-ла
среден род из-гър-ча-вя-ва-ло
множествено число из-гър-ча-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-ча-вя-ващ
непълен член из-гър-ча-вя-ва-щия
пълен член из-гър-ча-вя-ва-щи-ят
женски род из-гър-ча-вя-ва-ща
членувано из-гър-ча-вя-ва-ща-та
среден род из-гър-ча-вя-ва-що
членувано из-гър-ча-вя-ва-що-то
множествено число из-гър-ча-вя-ва-щи
членувано из-гър-ча-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-гър-ча-вя-вай-ки