изгърчавявала

Речник на българския език

1. изгърчавявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгърчавявала е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгърчавявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгърчавявала е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгърчавявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгърчавявала е производна форма на изгърчавявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгърчавявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгърчавявала е производна форма на изгърчавявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).